Новата ни виртуална класна стая – разказ на една BRITANICA майка

Работя в BRITANICA, разказвам със статии и видеа за обучението през погледа на нашите деца и родители. Дъщеря ми – Ели, учи в ниво Beginners и сега, оставайки си вкъщи, можехме да заснемем само нея, за да ви покажем новите ни „филиали“ – нашите чудесни виртуални класни стаи. А през изминалите дни, аз успях да видя от две различни гледни точки светкавичната дигитална революция, на която сме свидетели, и която в BRITANICA осъществихме с изключителна всеотдайност и стремеж да се даде най-доброто на децата и курсистите.

Четвъртък – 12 март: Обявиха, че грипната ваканция на децата се удължава заради пандемията.

Петък – 13 март, 8,30 сутринта: Преди който и да било да е заговорил по телевизията за дистанционното обучение, ми звънна телефонът и се почувствах точно като в извънредна ситуация – изпълнена с адреналин и с готовност за действие, а и много обнадеждена.

Трябваше веднага да заснемем видео за нашите преподаватели в BRITANICA. С него те щяха да се запознаят с новата платформа за виртуално обучение на децата.

Изумих се, че всичко това е било решено и готово само за часове. Платена онлайн платформа е била избрана и купена още предишния ден и двама преподаватели вече се бяха обучили да работят с нея.

Това е единствената платформа, която предлага истинска виртуална класна стая с всички екстри – бяла дъска, възможност детето да вдигне ръка, да пише на дъската, да вижда презентации и да работи по тях в реално време, да слуша песни, да гледа видеа, да вижда едновременно и дъската, и преподавателя, и съучениците си, и има много още опции. Всички други платформи, които навлязоха в училищното обучение по-късно, са създадени по-скоро за конферентни връзки и не са пригодени за виртуални класни стаи. Масово се използват също Facebook, Viber и Skype...

Записахме 45-минутното видео с един дубъл. В него мистър Явор от BRITANICA перфектно демонстрира и обясни всички опции за работа със системата. Беше абсолютно наясно. Докато го слушах, платформата ми се стори лесна, достъпна и атрактивна, както за учениците, така и за учителите. Беше избрано и осигурено най-доброто!

Мистър Явор

Същия ден – петък, 13-ти март: Мистър Явор и мистър Лени са обучавали колегите си и на живо, а друг колега е обучил онлайн преподавателите във филиалите ни в Пловдив, Варна и Бургас.

Събота и неделя - 15-и март: Колегите изпращаха готовите си презентации за одобрение преди големия ден. „И трите дни преподавателите работиха, за да можем да стартираме в понеделник, защото всички очакваха с нетърпение да видят децата си и цялото бездействие през предходните седмици ни изтощаваше!”, сподели академичната ни директорка, вдъхновител и ментор Елена Георгиева.

Понеделник, 15-и март:

Бях вкъщи и по-затрупана със задачи и имейли, свързани с децата, откогато и да било. Всички училища търсеха и постепенно намираха пътя към учениците си, уточняваха платформи и методи на обучение, различни за всяко училище и всеки клас. С три деца, две от които не могат да работят сами на компютър (защото са съответно в 1-ви и 3-ти клас), кореспондирайки си по различни системи, избрани от две различни училища, и разполагайки само с един смартфон, един лаптоп и един компютър, без принтер и без част от хартиените ни учебници и помагала – неприбрани от класните стаи... До вечерта не знаех накъде да гледам! Имейли, съобщения в най-малко 10 Viber групи и от няколко имейла, послания по различни предмети, от различни класове...

От BRITANICA имах само един имейл с линк за вход към платформата. В 18,30 кликнах върху него и с Ели за пръв път „прекрачихме прага“ на новата й виртуална класна стая. Тя остана сама в детската, на компютъра. Нямаше нужда от помощта ми и не искаше да я притеснявам. Излезе усмихната след два часа, а аз през това време си отдъхнах.

Ели Стоименова

„Как мина, Ели - попитах я с едва прикрито очакване. „Супер! - каза тя с известно учудване, че й задавам въпроса с много повече подтекст в интонацията от обикновено. Децата приемат нещата толкова естествено! - Беше забавно, както винаги!“. Разказа ми, че вижда и учителката, и децата на екрана, че има картинки на дъската и вижда страниците от учебника, по които работят, че има и видеа, и музика. Че преподавателката й - мис Диди, им е казала още повече да внимават какво казват другите и да се изслушват, за да не се преплитат гласовете им.

Това беше най-важното. Детето се справи отведнъж, интуитивно и спокойно. Тогава разбрах, че системата ни работи чудесно! Почувствах прилив на оптимизъм, че и всичко друго ще заработи.

Оттогава преподавателите на BRITANICA и децата ни се събират във виртуалните класни стаи в точните часове, които имат по програма, и продължаваме пълноценно работа, ставайки част от голямата дигитална революция в образованието. И още по-точно, ставайки пионери в тази революция.

Мис Диди

Стартът бе съпроводен с много поздравления от родители във Facebook групите на филиалите ни и от един особен дух на тихо удовлетворение, на виртуален поздрав между преподавателите, в който се усети енергията на силен отбор, поздравяващ се след удържана голяма победа. Нямаше истинско плясване на ръцете и голяма обща прегръдка. Обаче усещането беше точно като след олимпийска победа – преподавателите се справиха страхотно – всеки сам със своите ученици и всички заедно, наистина като един отбор. Както винаги! С надеждата скоро да видят децата си на живо.

Седмица след обявяването на извънредното положение с виртуално обучение се включи и школата за подготовка за матурите на големия ми син – седмокласник, макар и не с толкова ефективна платформа. Курсовете, които посещава малкият ми син, който е в първи клас, засега нямат форма на дистанционно обучение.

В училищата нещата се канализираха чрез различни познати и непознати системи. Благодарна съм на всички учители за усилията и на децата, че са толкова открити към новото и стремящи се да учат!

Виждам, че с виртуалната класна стая на BRITANICA дъщеря ми освен на английски език, се учи и на много други умения, свързани с онлайн комуникацията – на работа на компютър, с клавиатура и мишка, започва да пише на английски на екрана, да говори, като изслушва и изчаква реда си и е концентрирана по различен начин.

Всичко е като преди, само че в компютъра – казва Ели. - Искам да стана архитект и ако един ден получа поръчка да направя проект за къща в друга страна, ще трябва да говоря с много хора на английски по интернет и да се разбираме. Мисля, че сега се научавам точно на това – да работя в екип по интернет.“

Тъй като тя няма друго онлайн обучение в реално време, часовете й в BRITANICA са онова, което в периода на изолация й дава възможността да бъде отново част от общност извън семейството – общност, на която държи и където се чувства значима. И тя чака часовете с нетърпение и радост.

Е, още не знае и че ще я изпитват, както преди! От тази седмица – втората от извънредното положение, в BRITANICA включваме в обучението и приложението G Suite, създадено специално за образователни цели, чрез което децата и курсистите ще могат да правят писмени проекти и тестове в реално време, които ще бъдат оценявани. Всички ще могат спокойно да завършат учебната година от вкъщи, виждайки своите реални резултати.

Продължават и записванията за интензивните тримесечни курсове за възрастни, които също се провеждат онлайн.

Радваме се, че това предизвикателство ни показа, че можем да пренесем по най-добрия начин обучението си в дигитална среда и всичко да продължи гладко и вдъхновяващо. От самосебе си се случи онова, което специалистите по справяне с кризи съветват – да приемем кризата като възможност! Имаме шестнайсет филиала, от тях 12 само в София, разположени така, че да са удобни за много, много хора. А сега са еднакво удобни за... абсолютно всички от цял свят!

И сега, както по време на всяко изпитание, научихме нещо за самите нас – че сме дори по-адаптивни, отколкото сме си мислили, и че винаги ще се стремим и ще успяваме да правим нещата по най-добрия начин!

Анелия Узунова, майка на Ели