Love to Read: Какво четем с Кристиан Иванов и мис Мира

BRITANICA има вдъхновяващи преподаватели и страхотни деца навсякъде. Пътуваме за Бургас, където ни чака Станимира Дервенова, която дълги години преподава на деца в годишна форма на обучение. Заедно с нея е и Кристиян Иванов, на когото преподава в ниво CAE и го подготвя за Cambridge English: Advanced сертификат, който се равнява на ниво C1 в общоевропейската езикова рамка. Отиваме, за да си поговорим за любовта към книгите и четенето и кои са техните любими произведения.

Мис Мира е изключително впечатлена от идеята да разкаже за любимата си книга „The Age of Innocence” от Едит Уортън, или както се превежда на български - „Невинни години“ или в по-ранен превод - „В блаженото време на невинността“. Творбата е отличена с американската награда за журналистика и литература „Пулицър“ за роман през 1921-ва година, веднага след публикуването си и става първата жена с награда в тази категория.

Художественото произведение разказва за живота във високостоящото общество на Ню Йорк по време на Позлатения век в САЩ, който е в края на 19 век. Но оставяме Мис Мира да ни доразкаже:

„Сюжетът се върти около предстоящата сватба на Арчър Нюленд и кротката Мей Уелънд, отгледана да бъде майка и съпруга за пример. Появява се обаче красивата и скандална графиня Елена Оленска, която ще накара Арчър да избира дали да се отдаде на удобен, но скучен брачен живот или да се впусне в приключения, следвайки сърцето си.“

Доста заинтригуващ сюжет, поради което питаме Станимира защо смята, че тази книга е толкова добра:

„Книгата заслужава внимание поради редица причини. На пръв поглед прилича на класическа любовна история, но всъщност ни понася на пътешествие в нашите собствени спомени, изпълнени с мъчителен избор. Няма как да не съжаляваш главния герой, докато той търси смисъла. Животът му изглежда като вече изиграна игра, което го изпълва с гняв и усещане за безполезност – неща, които усещаме всички в себе си и днес.

Също така се появява и трагичната реализация, че обществото ни бута към бездната на манипулациите, карайки ни сами да унищожаваме вътрешните ни морални нагласи и разбирания.
Всичко това се комбинира с прекрасния начин на изразяване на Едит Уортън. Нейната директна и не толкова директна ирония и задълбочени описания я поставят сред класиците на американската литература.“

Пленени от това обяснение, което наистина достига до всеки един от нас, се интересуваме на кого би препоръчала творбата. Мис Мира ни отговаря:

„Книгата, която донесе на Уортън етикета „Американската първа дама на писмата“ (по Respublica literaria – интелектуална общност в Европа и САЩ, създадена в началото на 18 век, когато интелектуалците са общували основно с писма – бел.ред) ще допадне както на тийнейджъри, така и на възрастни. Защото отговорът на всеки въпрос, който се задава по един или друг начин в книгата е любов, а това е най-скритото, вътрешно и истинско усещане у човека“.

Запленени от този разказ, се обръщаме и към Крис. Той ни е приготвил популярната творба на британеца от унгарски произход Джордж Микеш „Как да бъдеш британец“.
Въпреки че авторът има много успешни биографични творби, в които описва и коментира различни ситуации в света около него, Кристиан ни е подбрал ироничната селекция на автора, която излиза през 1986-та като „наръчник за всички, които много желаят да бъдат британци“. Тази година излезе препубликувано издание в чест на 30-годишнината от излизането на творбата и все толкова добрата и тънка британска самоирония.

Крис ни споделя и неговото мнение за книгата:

„Тя е всъщност от три части - „Как да бъдеш чужденец“, „Как да бъдеш несравним“ и „Как да бъдеш упадъчен“. Първата е по-обща и ще е най-интересна на общата публика, защото е разбираема и много достъпна. Хуморът не трябва да се подминава, защото стилът, който Микеш използва, достига до всеки. Втората и третата част са по-сложни не само като съдържание, но и като лексика. Много френски думи и фрази са използвани.“

Питаме го какво точно харесва в работата на Микеш (също срещан като Майкс) и защо изтъква именно този сборник-наръчник:

„Творбата на Микеш достига до дълбините на сложното английско общество и обяснява някои гледни точки на техния живот, които са чужди на други народи и култури. Желателно е дори да се чете с речник подръка, защото езикът не е лесен за никого.“

В интересните и дискусионни дни за самочувствието и присъствието на Великобритания сред други общности и желанието им да останат непроменени, Кристиан Иванов ни казва, че „книгата е отлично забавно четиво както за изтъкнатия английски джентълмен, така и за „пришълците“, които искат да изразят британското в себе си“.
И ние сме съгласни с това определение.

След края на разговора виждаме, че любовта към британската култура, англоезичната литература и тънкият хумор са само една от причините, поради която ученици и преподаватели в BRITANICA намират общ език. Всъщност всички при нас са на едно мнение – че с любов към ученето, четенето и езика може заедно да постигнем много.